Category Archives: Съвети за пътуване, пътеписи

Съвети за пътуване, пътеписи

Рила-Пирин-Родопи / Road trip

И тази година направихме една чудна разходка в балкана. Първата ни отправна точка беше Сапарева баня, за да може на следващия ден да видим Рилските езера. Не можахме да се въздържим обаче по пътя да не разгледаме нещичко 🙂

Крепост Хоталич

Приключението този път започна от гр. Севлиево и крепостта Хоталич, разположена близо до града. Хоталич е построена през 5 век от византийците и е доооста голяма. Има какво да се види особено ако крепостите са ви интересни, както на мен. Качването до върха е около 20 минути по стръмен път, но горе се открива красива гледка:

Рилски езера

Следващия ден беше за Рилските езера, които толкова отдавна имам желание да посетя. Прекрасна разходка беше, красива и величествена природа видяхме и голямото вървене определено си заслужаваше!

До езерата се стига по пътя Сапарева баня – Паничище – х. Пионерска, където се оставя колата и може да се вземе лифт или джип нагоре до х. Рилски езера. От хижата започва изкачването до езерата – целия преход с почивки, разглеждане, снимане, наслаждаване и връщане на нас ни отне около 7 часа, но как бързо отлетяха! Изобщо не ми се тръгваше оттам и пак ще се върна 😉

Банско – Байкушева мура – х. Вихрен

На път за Родопите решихме, че няма как да подминем Пирин. Хванахме пътя през Банско и се качихме с колата до х. Вихрен – много запазена и поддържана хижа, между другото. Там разбрахме, че също има много красиви езера, които си заплюхме за догодина, живот и здраве. По пътя минахме и през Байкушевата мура – огромно вековно дърво, до което се стига много лесно. Слязохме отново в Банско и се разходихме в стария град.

Байкушевата мура хижа Вихрен

Сърница

Хайде пак във колата и към Сърница. Сърница е градче, което се намира на яз. Доспат, пълно с хотелчета, къщи за гости, места за ядене, но като цяло не ме грабна особено. Град Доспат според мен е по-удобно и приятно място за отсядане, а и гледката към язовира от неговата страна е много по-хубава. Това са лични предпочитания, разбира се.

Орлово око

На другия ден се запътихме към Триградското и Буйновското ждрело, които можете да видите ТУК. Цела беше да посетим Орлово око, защото го пропуснахме миналите години. Изживяването беше жестоко! Първо оф-роуд приключението с джипа до самия връх беше много вълнуващо. Шофьорът на джипа пък ни разказа и показа толкова много интересни неща, разведе ни и из с. Ягодина, от където си купихме в последствие мед и сирене. На самото Орлово око беше нещо изключително – от върха се вижда голяма част от Родопите, Рила и Пирин са насреща, а отдолу криволичи пътя.

Село Арда

След приятните емоции трябваше да стигнем до набелязаното място за нощувка – с. Арда. Намира се на 30 км южно от Смолян, на 3км от гръцката граница. Ей, това селце вече ми е любимо! Такава тишина и спокойствие, никакъв шум, освен някоя крава от време на време J Освен това си нямахме идея, че в района има толкова много неща за разглеждане – пещери, крепости, пътеки… В самото село пък предлагат яздене на коне, каране на велосипеди, има си дори ботаническа градина и изграден парк за екстремни преживявания. Останахме и безкрайно доволни от домакините в къщата, в която бяхме отседнали – много топли хора, готвят местни специалитети, разказват за живота на село и с удоволствие ти предлагат да видиш и погалиш зайчетата им, кравите, конете, че и таралеж ни навести едната вечер.

Агушеви конаци – Ухловица – Гераница

В района, близо до селцето, посетихме пещера Ухловица. Много, много впечатляваща и красива пещера, името й произлиза от „Улулица” – вид сова, която вероятно е живяла в региона на пещерата (вътре не видяхме птици). Пещерата се намира близо до с. Могилица, след като оставите колата обаче следват 800м баир до нея като се върви с нормален темп около 30 минути, а след това следват 180 стъпала нагоре. Качването си заслужава, определено.

Посетихме и Агушевите конаци в с. Могилица. Става дума за огромната къща на богат турски феодал, която е строена между 1825 и 1845 г. Палатът е строен за тримата му сина и в последствие техните жени. Изградени са 3 свързани двора и големи помещения за господаря, за жените, за ратаите и за бизнес срещите. Уникален е начина, по който всичко е замислено и направено, вложени са наистина много идеи и средства, всеки детайл е изпипан Едно от малкото места по онова време, където има бани и тоалетни на 2-ри етаж. Впечатлих се и от едната стая за бизнес срещи, където имаше тайна врата за друго помещение, скрита зад библиотека. Изобщо много такива чуднички неща имаше.

На връщане към с. Арда решихме да прескочим и до последното село Горна Арда, а малко след него по черен път се стига до интересен комплекс на име „Гераница“, където готвят мноооого вкусно!

Искаше ми се да стигнем до изворите на р.Арда, но не остана време – нищо де, нека има поводи да се върнем! 🙂

Каньона на водопадите

Следващият ден беше посветен на разходка по екопътеката Каньона на водопадите край Смолян. Хубава пътека за разходка е, има мостчета, пейки и… много паднали дървета от зимата, които няма кой да изнесе до сега. Иначе пътеката е много приятна, минава през гората и в много голяма част е сенчеста.

 

 

 

 

 

[alert-note]Внимание – по пътеката няма чешмички, както пише по брошурите, така че се запасете с вода. Освен това има доста изкачване основно по стъпала, но всичко е плавно и приятно ;)[/alert-note]

За край на екскурзията ни избрахме района на Кърджали, което обаче беше малка грешка, защото там беше адска жега! Има наистина много интересни места за посещение, но определено района е по-подходящ за есен или пролет.

Все пак успяхме да видим

пещера Утробата, Татул и Каменните гъби

Утробата се намира по пътя за селата Енчец, Ненково и Дъждовница. Пещерата е уникална по рода и формата си, заслужаваше си всичката мъка докато се качим в горещото време нагоре – колата се оставя на пътя до табелата за пещерата, а нагоре има 2,5 км пеш по камъни и баири, което през лятото се оказа трудно за преодоляване.

Татул е тракийско светилище, датиращо от края на 5 и началото на 4 хил. пр.Хр! Всъщност Татул се разглежда много бързо, но съхранява хиляди, хиляди години в себе си. Силно ме впечатлиха гробниците и олтарите, където са се извършвали жертвоприношенията.

Всичко хубаво има своя край, за съжаление… Екскурзията завърши с посещение на Каменните гъби край Хасково (до с. Бели Пласт) – представляват изумителни, много красиви скални образувания! Разглеждат се бързо, защото са до пътя, така че, минавайки покрай Хасково – посетете ги обезателно. 🙂

яз. Кърджали
яз. Кърджали
към пещера Утробата
пещера Утробата отдалеко
Татул
Каменни гъби

 

Съвети за пътуване, пътеписи

Из планините на България – част 2

Ето, че дойде ред и на второто ми пътуване из красивите български планини. За разлика от миналата година, този път знаех какви красоти ме очакват, но съм се лъгала, защото отново се изумих! Такава красота и толкова зареждащи места, никъде няма…

Приказката започна в град Смолян. Градчето е много приятно, сгушено в гората, баиресто, но много красиво.В района има наистина много неща за гледане, но ние се насочихме към малко по-далечно място  –>

Дяволски мост

На 50 км от Смолян, край Ардино, се намира Дяволският мост, който е построен още през 16 век. Доколкото разбрах той е свързвал България с Егейско море и като цяло е бил важен търговски път. Мястото е много очарователно! Може би едно от местата, които останаха в сърцето ми. Самата големина и начинът, по който е построен, и природната красота…  не могат да бъдат описани.

rodopi rodopi

 

Перперикон

Така се нарича голямо каменно селище от преди 8000 години! Счита се, че тук са живели траки, римляни, византийци и българи. Интересното е, че според историята, при траките градът е бил свещен и светилище на бог Дионис.За това свидетелстват каменните храмове, изградени на няколко места.

Пътят към Перперикон започва по дълга пътечка, след което следват дървени стъпала, но по-нагоре ви очакват само камъни.

2014-08-18 12.59.54 2014-08-18 13.01.19

 

 

 

 

 

След като се изкатерите до първата част на града, пред вас ще се разкрие чудна гледка, а пред вас ще видите с колко труд и усърдие предците ни са изградили цял каменен град! Ще видите голямата защитна стена, входът, тронът, отделните стаички, издялани дупки, където видимо е стояло нещо. Навсякъде ще забележите и каналите, по които е вървяла водата. Освен това има баня, както и нещо като примитивен асаньор.

perperikon

По-нагоре са храмовете, акрополът, цистерната за вода и още много стаички, разделени от улички.

perperikon

perperikon

Язовир Въча

Язовър Въча е следващото място, което ме плени. Макар и не толкова огромен, това е най-дълбокият наш язовир –  цели 160 метра. Невероятно красота, но за съжаление трудно достъпен язовир…

vucha vucha

Язовир Батак и язовир Доспат

За тези два язовира съм разказала в пътеписа за миналогодишната си разходка 😉

Роженски манастир

Насочихме се и към Пирин, където посетихме Роженския манастир.Този е най-големият манастир в Пиринския край. Разположен е на 16 км от гр. Сандански в местност с много каменни пирамиди.

rojenski manastir

Град Мелник

Това градче е малък рай! Нагоре – каменни пирамиди, напред – старинни дървени и каменни къщики, местни ресторантчета и изби с хубаво вино, а под теб – много пясък.

Melnik

Рупите

Тук е живяла Ванга, тук е посрещала всички хора, които са идвали за помощ.

rupite rupite

Всъщност мястото е един голям поддържан парк. Може да се влезе в къщата на баба Ванга, да се обиколи изложбената зала, да се видят клипчета с нея и да прочетете нейни думи. Има и голям храм, посветен на нея, както и паметник. На мен ми хареса мястото, макар и да е доста комерсиално. Но пък си е интересно.

Музей на мамута, Дорково

Oтново преоткрих колко богата история имат земите ни. Посещавайки този музей, можете да се уверите, че по земите ни са живели мамути. Доста ясно се вижда тук:

dorkovo

В музея има доста информация за обитавалите земите ни животни. Просто удивително! А разкопките продължават 😉

2014-08-21 12.30.41

Парк Клептуза, Велинград

Това всъщност е най-големият ни карстов извор. Супер, но до тук. Мястото не се поддържа от години. Иначе става за малка разходка далеч от градския шум.

клептуза

Рила планина

Не успяхме да обиколим, каквото си бяхме намислили тук, но все пак придобих впечатления. В Рила определено ми липсваха заоблените огромни върхове отрупани с борове. Отседнахме в един къмпинг, което беше най-хубавото от всичко.

До нас течеше река Рилска и беше толкова красиво!

2014-08-21 18.26.08 2014-08-21 19.00.36 2014-08-21 19.09.01

Самият къмпинг е до реката, толкова зелено и красиво място, точно за почивка.

Рилски манастир

Завършихме разходката с посещение на най-големия манастир в България. Впечатляващ е определено. Манастирът е основан от Св. Иван Рилски през 10 век. Рилският манастир е обявен от ЮНЕСКО за паметник на културата със световно значение.

2014-08-22 11.02.03

Съвети за пътуване, пътеписи

Пейката на любовта

Разходка в околностите на Дряново е добра алтернатива за един слънчев уикенд. Района е пълен със забележителности, а природата е възхитително красива. Пещерата Бачо Киро и Дряновския манастир са места, които всеки един от нас знае, е посещавал или ще посети скоро.

Тук искам да ви разкажа за едно наскоро реставрирано местенце, което се харесва на все повече посетители. Намира се по пътя на екопътеката над пещерата Бачо Киро и всъщност е известно като Пейката на любовта. Точно в началото на екопътеката ще видите ето тази табела:

Bench Of Love

Искам да уточня, че преди да стигнете до мястото, ще минете през кръстовище, на което трябва да продължите напред. Когато аз ходих там, нямаше друга указваща табела.

Пейката на любовта не е просто пейка, а едно много красиво и запленяващо място. Гледката от пейката е уникална, а това е само малка част от природата, която се вижда:

20130907_141836

Самото място е на издадена скала, а долу се вижда хижата “Бачо Киро” и Дряновския манастир. А да видите, какво е чувството да станеш там…неописуемо.

Пейката, както и цялото място е реставрирано и подновено от МогаДряново. Поздравления!

Bench of love

Ако този пост ви е харесал, присъединете се към Facebook страницата на блога.

 

 

 

 

 

 

 

Съвети за пътуване, пътеписи

Разходка сред прекрасните Родопи.

Просто няма как да не ви разкажа за много, много, много хубавите ми впечатления от родопския край и невероятните места, до които се докоснах. Тази планина е толкова завладяваща, че реших да се осъществят още много посещения натам. Престоят ми там беше 8 дни – най-добре прекараните дни през годината! Ето с какви природни забележителности и обекти се сблъсках, преживявайки моята разходка в Родопите:

1. Яз. Доспат и гр. Доспат – много голям язовир, скътън сред борова гора. Гледките по пътя около язовира са прекрасни и наистина зареждащи с енергия. Град Доспат не е нищо особено, но има вили с много хубав изглед към язовира и в самия град е много евтино. Можете да ядете на воля и да гледате язовира по цял ден. Няма да омръзне!

2. Църквата в Батак – определено всеки себеуважаващ се българин трябва да посети това място! Историята е покъртителна, мястото също. Свързана е с Априлското въстание, когато това място е било единственото укритие на батачани от турското нашествие. Около 2000 мъже, жени и деца са преживели там 3 нощи по зверски труден начин и са загинави в името на България!

Църквата в Батак

3. Яз. Батак. Направихме почти пълна обиколка на целия язовир и не съжалявам. Прекрасно е около язовира и все още незастроено.

яз. Батак

4. Пещерата Дяволското гърло. Определено е зловеща, но гледката е един път. Не е подходяща за всеки, защото има 288 изключително стръмни стъпала, които трябва да се изкачат до изхода. Не е непосилно, де 🙂

5. Ягодинската пещера. Много стара и красива пещера. Има мнощество сталактити и сталагмити, които са се образували с течение на хиляди години от течащата вода. Освен това пещерата е известна с образуването на естествените си перли. Чудно нещо са! Доста ги гледах и си казвах: “Какво нещо е природата!”. Прехода в тази пещера е около 1 час, при температура 6 градуса, но гледките ме накараха за забравя за това.

За жалост няма как да сложа снимки от пещерите, понеже снимането в пещерите е забранено, а и така или иначе снимките не се получват (опс..).
 

6. Буйновско и Триградско ждрело. Тук има само една дума – ЗАВЛАДЯВАЩИ. Бих минала оттам още много пъти.

20130819_111040

7. Теснолинейката в Добринище. Както предполагам знаете теснолинейката представлява железопътни релси, които са по-малки от нормалните. Съответно по тях се движат и по-малки влакове. За жалост не успях да видя малкото влакче от близо, но на няколко пъти го застигахме по пътя.

8. Предела. Това е мястото, където се разделят Рила и Пирин. Няма кой знае какво за гледане освен, че се виждат върхове от Пирин, от Рила, а от дясно се виждат и Родопите.

9. Парк за танцуващи мечки – с. Белица. Ох… пътят от селото до самия парк е много ЛОШ. Ако не сте заклети фенове на мечки, по-добре изчакайте докато го оправят (така и не разбрах кога ще е). Иначе паркът е много добре направен и е една благородна инициатива. Там са спасени много танцуващи мечки, които са били тормозени по всевъзможен начин от стопаните им преди да бъдат приети в парка. Успях да видя как някои имат разранена уста от веригите, а други изглеждаха доста изтормозени. Все пак мечката си е мечка и често казано въпреки добрата обезопасеност ме хвана страх.

Парк за танцуваши мечкипарк за танцуващи мечки

10. Село Лещен и село Ковачевица. Ако искате да видите как са живели вашите пра-пра баби и дядовци, това е мястото! Впечатлена съм колко се е запазил стария начин на живот в тези села. Къщите са изключително стари, покривите нямат керемиди, а за асфалт (особено в с. Ковачевица) и дума не може да стане. Просто вижте:

с. Ковачевица

11. Гр. Брацигово. Единственото, което ще запомня от този град е механата, в която НЕ ПРЕДЛАГАХА супи. Доста странно…

12. Вилно селище Атолука. Това е мястото е с най-екологично чистия въздух на целия Балкански полуостров. Селището е малко, но има достатъчно красиви вили, полянки и много цветни лехи. Като излязло от картинка беше това място.

вилно селище Атолука

 Само не тръгвайте да го търсите на картата – няма го. Селището се намира след с. Равногор край Брацигово.

13.Широка лъка. Тук се намират множество автентични родопски къщи, но много от тях са реставрирани. Все пак градчето е наистина красиво с архитектурата си и разположението на къщите. От тук започва и пътят за мурсалския чай.

Широка лъка

 14. Кулата на вр. Снежанка. Панорамната гледка от кулата е ВЪРХА! Да, вярно, че съм си на връх и определено си заслужава 🙂 Има панорамно кафе, където спокойно си изпих един мурсалски чай, наслаждавйки се на чудната гледка към десетки била и върхове.

Панорамна гледка от кулата "Снежанка"

15. Чудните мостове. Както виждате на снимката, това са мостове, но не какви да е, а изградени изцяло от действието на реката. Това място ме очарова – огромни скали, разнообразни пещерни образования и рекичка, която лъкатуши между тях.

Под единия чуден мост

16. Дълбоката малка църква в село Добърско. Изключително красива църква, цялата изрисувана със стенописи, които са запазени от преди доооста време.

църквата в с. Добърско

17. Кръстова гора. По мое мнение това е християнския център на България. Мястото е много известно и събира хиляди вярващи хора. Легендата разказва, че тук е намерен част от кръста на Исус Христос. Пред самия кръст се виеше дъъълга опашка от хора, които се молеха за живот и здраве. Сред многото надяващи се хора се почувстах близо до нещо истинско и чисто…

На снимката виждате гората в средата, на която е поставен кръста и са изградени много параклиси.

Кръстова гора

Имаше още много красиви местенца, които видях и догодина обезателно ще посетя тази планина отново! А вие обмисляте ли да си направите една разходка в Родопите?