Рила-Пирин-Родопи / Road trip

И тази година направихме една чудна разходка в балкана. Първата ни отправна точка беше Сапарева баня, за да може на следващия ден да видим Рилските езера. Не можахме да се въздържим обаче по пътя да не разгледаме нещичко 🙂

Крепост Хоталич

Приключението този път започна от гр. Севлиево и крепостта Хоталич, разположена близо до града. Хоталич е построена през 5 век от византийците и е доооста голяма. Има какво да се види особено ако крепостите са ви интересни, както на мен. Качването до върха е около 20 минути по стръмен път, но горе се открива красива гледка:

Рилски езера

Следващия ден беше за Рилските езера, които толкова отдавна имам желание да посетя. Прекрасна разходка беше, красива и величествена природа видяхме и голямото вървене определено си заслужаваше!

До езерата се стига по пътя Сапарева баня – Паничище – х. Пионерска, където се оставя колата и може да се вземе лифт или джип нагоре до х. Рилски езера. От хижата започва изкачването до езерата – целия преход с почивки, разглеждане, снимане, наслаждаване и връщане на нас ни отне около 7 часа, но как бързо отлетяха! Изобщо не ми се тръгваше оттам и пак ще се върна 😉

Банско – Байкушева мура – х. Вихрен

На път за Родопите решихме, че няма как да подминем Пирин. Хванахме пътя през Банско и се качихме с колата до х. Вихрен – много запазена и поддържана хижа, между другото. Там разбрахме, че също има много красиви езера, които си заплюхме за догодина, живот и здраве. По пътя минахме и през Байкушевата мура – огромно вековно дърво, до което се стига много лесно. Слязохме отново в Банско и се разходихме в стария град.

Байкушевата мура хижа Вихрен

Сърница

Хайде пак във колата и към Сърница. Сърница е градче, което се намира на яз. Доспат, пълно с хотелчета, къщи за гости, места за ядене, но като цяло не ме грабна особено. Град Доспат според мен е по-удобно и приятно място за отсядане, а и гледката към язовира от неговата страна е много по-хубава. Това са лични предпочитания, разбира се.

Орлово око

На другия ден се запътихме към Триградското и Буйновското ждрело, които можете да видите ТУК. Цела беше да посетим Орлово око, защото го пропуснахме миналите години. Изживяването беше жестоко! Първо оф-роуд приключението с джипа до самия връх беше много вълнуващо. Шофьорът на джипа пък ни разказа и показа толкова много интересни неща, разведе ни и из с. Ягодина, от където си купихме в последствие мед и сирене. На самото Орлово око беше нещо изключително – от върха се вижда голяма част от Родопите, Рила и Пирин са насреща, а отдолу криволичи пътя.

Село Арда

След приятните емоции трябваше да стигнем до набелязаното място за нощувка – с. Арда. Намира се на 30 км южно от Смолян, на 3км от гръцката граница. Ей, това селце вече ми е любимо! Такава тишина и спокойствие, никакъв шум, освен някоя крава от време на време J Освен това си нямахме идея, че в района има толкова много неща за разглеждане – пещери, крепости, пътеки… В самото село пък предлагат яздене на коне, каране на велосипеди, има си дори ботаническа градина и изграден парк за екстремни преживявания. Останахме и безкрайно доволни от домакините в къщата, в която бяхме отседнали – много топли хора, готвят местни специалитети, разказват за живота на село и с удоволствие ти предлагат да видиш и погалиш зайчетата им, кравите, конете, че и таралеж ни навести едната вечер.

Агушеви конаци – Ухловица – Гераница

В района, близо до селцето, посетихме пещера Ухловица. Много, много впечатляваща и красива пещера, името й произлиза от „Улулица” – вид сова, която вероятно е живяла в региона на пещерата (вътре не видяхме птици). Пещерата се намира близо до с. Могилица, след като оставите колата обаче следват 800м баир до нея като се върви с нормален темп около 30 минути, а след това следват 180 стъпала нагоре. Качването си заслужава, определено.

Посетихме и Агушевите конаци в с. Могилица. Става дума за огромната къща на богат турски феодал, която е строена между 1825 и 1845 г. Палатът е строен за тримата му сина и в последствие техните жени. Изградени са 3 свързани двора и големи помещения за господаря, за жените, за ратаите и за бизнес срещите. Уникален е начина, по който всичко е замислено и направено, вложени са наистина много идеи и средства, всеки детайл е изпипан Едно от малкото места по онова време, където има бани и тоалетни на 2-ри етаж. Впечатлих се и от едната стая за бизнес срещи, където имаше тайна врата за друго помещение, скрита зад библиотека. Изобщо много такива чуднички неща имаше.

На връщане към с. Арда решихме да прескочим и до последното село Горна Арда, а малко след него по черен път се стига до интересен комплекс на име „Гераница“, където готвят мноооого вкусно!

Искаше ми се да стигнем до изворите на р.Арда, но не остана време – нищо де, нека има поводи да се върнем! 🙂

Каньона на водопадите

Следващият ден беше посветен на разходка по екопътеката Каньона на водопадите край Смолян. Хубава пътека за разходка е, има мостчета, пейки и… много паднали дървета от зимата, които няма кой да изнесе до сега. Иначе пътеката е много приятна, минава през гората и в много голяма част е сенчеста.

 

 

 

 

 

[alert-note]Внимание – по пътеката няма чешмички, както пише по брошурите, така че се запасете с вода. Освен това има доста изкачване основно по стъпала, но всичко е плавно и приятно ;)[/alert-note]

За край на екскурзията ни избрахме района на Кърджали, което обаче беше малка грешка, защото там беше адска жега! Има наистина много интересни места за посещение, но определено района е по-подходящ за есен или пролет.

Все пак успяхме да видим

пещера Утробата, Татул и Каменните гъби

Утробата се намира по пътя за селата Енчец, Ненково и Дъждовница. Пещерата е уникална по рода и формата си, заслужаваше си всичката мъка докато се качим в горещото време нагоре – колата се оставя на пътя до табелата за пещерата, а нагоре има 2,5 км пеш по камъни и баири, което през лятото се оказа трудно за преодоляване.

Татул е тракийско светилище, датиращо от края на 5 и началото на 4 хил. пр.Хр! Всъщност Татул се разглежда много бързо, но съхранява хиляди, хиляди години в себе си. Силно ме впечатлиха гробниците и олтарите, където са се извършвали жертвоприношенията.

Всичко хубаво има своя край, за съжаление… Екскурзията завърши с посещение на Каменните гъби край Хасково (до с. Бели Пласт) – представляват изумителни, много красиви скални образувания! Разглеждат се бързо, защото са до пътя, така че, минавайки покрай Хасково – посетете ги обезателно. 🙂

яз. Кърджали
яз. Кърджали
към пещера Утробата
пещера Утробата отдалеко
Татул
Каменни гъби

 

It's only fair to share...Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter
It's only fair to share...Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on Twitter

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *